Ако има трансферни звезди в клубно отношение това лято, то това са френските тимове. И да, основно „катарористите“ от Пари Сен Жермен по отношение лудите харчове. Но от друга страна - Монако със своя руски бос /Едро/Риболовлев, който направи много, много пари от изходящи трансфери, хващайки само едри риби на въдицата си.

А трансферният прозорец това лято бе луд, много луд. И дори все още не е затворен в една от основните футболни страни в Европа – Испания.

Но думата ни ще бъде за Франция, защото това лято катарските собственици на Пари Сен Жермен, наистина като терористи, нахлуха на „меркатото“ с взлом. И заявиха на практика следното: „Там, където не може с пари, става с много пари.“ Целта им е Шампионската лига, няма съмнение.

Нахално, дори нагло Ал-Хелаифи и компания посегнаха дори на мегаграндовете, протегнаха ръце към супериграчите и в крайна сметка ги прибраха при себе си.

Миналия сезон Пари Сен Жермен бе отнесен с 1:6 от Барселона в Шампионската лига, изпускайки огромен аванс от 4:0. Но после ПСЖ си върна на каталунците и то тъпкано с този трансфер. 222 милиона в касата им – да, но унижението и неудобството от този трансфер на Неймар удари много сериозно по имиджа на Барселона. Който тръгна да върши впоследствие трансферни глупости и непремерени движения, предизвикани от инфлационните процеси, породени от Неймар на трансферния пазар.

А ПСЖ, за да не би някой да не е разбрал, тропна повторно по масата и направи и втори исторически трансфер – на Мбапе от Монако. Нула сега плюс 180 милиона евро догодина. Пореден ескиваж на финансовия феърплей на УЕФА с тази сделка.

Монако пък „направи гуша“ от изходящи трансфери. Да, 180-те милиона от Мбапе ще влязат в касата точно след година. Но и без тях монегаските направиха серия от великолепни трансфери: Бенжамен Менди /57,5 млн. евро в Ман Сити/, Бернардо Силва /50 млн. на същото място/, Тиемуе Бакайоко /в Челси за 40 млн./, Алан Сен-Максимен /в Ница за 10 млн./, Валер Жермен /в Марсилия за 8 млн./, Абду Диало /в Майнц за 5 млн./, Корантен Жан /в Тулуза, за 3,5 млн./, Набил Дирар /във Фенербахче за 4,5 млн/.

Да не говорим, че Тома Лемар бе искан от големи клубове като Ливърпул и Арсенал, а офертите към него бяха на стойност 72 млн. и 92 млн. евро. Но Монако отказа. Макар че Барселона все още не е казал последната си дума по въпроса.

Монако взе също толкова много на брой и то все добри нови играчи. Йоветич, Конголо, Балде, Тилеманс и т.н. Но забележете – на обща цена 102 млн. евро, срещу 350 милиона от изходящи трансфери.

Едно е ясно: „катарористите“ от ПСЖ и /Едро/Риболовлев от Монако поставиха Франция на трансферната карта. Това лято всичко се въртеше около тях. А пък дори третият по стойност трансфер – на Усман Дембеле /105 млн. евро от Борусия Дортмунд в Барселона/ е на французин. Просто, за да допълним картината от това лято.

Впечатляваща Франция!