24 март остава като една от печалните дати във футболната история. На този ден през 2016 година Царят на спортовете загуби един от своите магьосници. На 68-годишна възраст си отиде неповторимият Йохан Кройф. След продължила няколко месеца битка с рака, легендарният холандец напусна този свят без време.

Кройф е от онези необикновени гении, с чиято смърт сякаш умря и частица от футбола. За неговата многопластова личност са изписани хиляди страници, а той си остава една от вечните икони, един от заслужилите своето място на високия футболен пиедестал.

Кройф е роден на 25 април 1947 година в Амстердам (Холандия) в обикновено работническо семейство. Израства в близост до стадиона на Аякс, където майка му работи като хигиенист. Когато е на 10 години е избран сред 300 деца да започне да тренира в школата на Аякс. Само 5 години, след като губи баща си, едва 17-годишен Йохан подписва първия си професионален договор. Това е и една от най-ярките и убедителни заявки за бляскавото бъдеще, което му предстои.

В годините холандецът се превръща във въплъщение не само на огромния футболен талант, но и на дързостта, смелостта и иновативността. Известен с властния си нрав и лидерските си качества, сочен за егоцентрик, постепенно Кройф започва да покорява върхове. Надарен с неподражаема харизма и с впечатляващ дух, той придава нов облик на играта.

След като прави дебюта си за Аякс на 15 ноември 1964 година и отбелязва гол при загубата от Гронинген с 1:3, през 1973 година Аякс се договаря с Реал Мадрид за трансфер на младия талант. В типичния си стил обаче, атакуващият халф се опълчва, и подписва с големия съперник на Кралския клуб - Барселона. Превръща се в най-скъпия трансфер във футболната история в онези години, след като каталунците плащат за него 60 милиона песети. Договаря се за месечна заплата от 12 хиляди долара.

Феновете на Барса възлагат големи надежди на Кройф. Тимът от „Камп Ноу“ не е печелим титла повече от 10 години, когато незабравимият номер 14 става част от него. Холандецът оправдава очакванията – бързо се превръща в любимец на привържениците и още в първия му сезон отборът вдига титлата. В последната кампания, в който защитава цветовете на испанския гранд, печели Купата на страната (1978).

Впоследствие Кройф прави трансфер в САЩ. Отвъд океана се състезава за Лос Анджелис Ацтекс и Вашингтон, а през 1981 година се завръща в Испания. Подписва с Леванте, който в този момент играе в Сегунда дивисион. Прекарва няколко месеца там, след което се завръща в Аякс. Остава в родния си тим до 1983 година. Преди да постави край на активно-състезателната си кариера през 1984 година, играе един сезон за Фейенорд.

Дебюта си за националния на Холандия прави през 1966 година срещу Унгария. Взема участие в Мондиала през 1974 година, когато „лалетата“ достигат финал. В решителния мач обаче губят от Германия с 1:2 и така остават със сребърните медали. Брани честта на родината си и на Европейското през 1976 година, когато Холандия остава на третото място.

Кройф отказва да играе на Световното през 1978 година в Аржентина. Според една от версиите решението на емоционалния холандец е форма на протест срещу управляващата в страната домакин военната хунта на Хорхе Видела. Друга тиражирана информация гласи, че футболният гений не се е разбрал със своите спонсори за финансови клаузи от договорите. И на това първенство селекцията от Ниската земя остава втора.

Като треньор Кройф ръководи Аякс (от 1985-а до 1988), Барселона (от 1988-а до 1996-а) и Каталуня (от 2009-а до 2013-а).

Животът на Йохан Кройф надхвърля пределите на стандартните разбирания, а кариерата му оставя незаличима следа. И като футболист, и като треньор той остава зад себе си впечатляващи постижения. Сред успехите му се нареждат три „Златни топки“ (1971, 1973, 1974), печели по веднъж Междуконтиненталната купа (1972) и Европейската купа (1972), три пъти вдига  Купата на европейските шампиони (1971, 1972, 1973), девет пъти е шампион на Холандия (1966, 1967, 1968, 1970, 1972, 1973, 1982, 1983, 1984), шест пъти носител на Купата на Холандия (1967, 1970, 1971, 1972, 1983, 1984), един път печели титлата на Испания (1974) и един път Купата на Краля (1978). Световен вицешампион е през 1974 година и Европейски бронзов медалист от 1976 година. През 1999 година е определен за европейски футболист на столетието от IFFHS (Международна федерация по футболна история и статистика).

Като наставник печели веднъж Шампионската лига, през 1992 година с Барселона, а през същата година вдига Европейската суперкупа. Четирикратен шампиона на Испания с каталунците (1991, 1992, 1993, 1994), през 1990-а извежда състава от „Камп Ноу“ до Купата. С Аякс печели Купата на Холандия в две последователни години 1986-а и 1987-а.