Иван Ракитич е поредното звездно име, което застана пред Христо Стоичков и ТВ гиганта „Унивижън“, а Камата направи съпричастни с разговора и родните зрители чрез предаването „Код Спорт“ по ТВ+.Барселона тръгна по план в защитата на титлата си в Испания. Напускащите са незначителни, а новите попълнения – маркови. Барса е повече от клуб, както гласи слоганът на клуба и затова всички звезди се тачат до пенсия. Ракитич, който стана светове вицешампион с Хърватия това лято, не само се врече във вярност на каталунците. Нещо повече - той отказа на своя сънародник и бивш треньор Нико Ковач да отиде в Байерн. Не се изкуши дори от големите пари на Пари Сен Жермен.

Сеньор Иван Ракитич, много ти благодаря, че отделяш от малкото свободно време, което имаш, за да бъдеш с нас. Сто гола с екипите на Барселона и Севиля. Как се чувства Иван Ракитич с подобно постижение? 

  За мен също е удоволствие да бъда тук с вас. Истината е, че съм много горд с това постижение, но в същото време имам чувството, че все едно сърцето ми е разделено на две. Преди всичко, много обичам Севиля и никога няма да забравя всичко, което съм преживял там. Много специални неща, много мечти и спомени. А иначе винаги, дори като дете, съм си бил от Барса и съм се възхищавал на този клуб. Спомням си, че носех този екип още когато си играехме на двора като деца. И сега фактът, че съм част от Барселона ме изпълва с гордост и огромна радост. Освен това нещата тук ми вървят много добре и това ме кара да се чувствам още по-доволен и щастлив. Цялото ми семейство и изобщо моят род са много големи привърженици на Барселона. Но нещо важно - тъщата ми е голяма фенка на Севиля и когато трябваше да играем във финала на кралската купа, вкъщи се получи едно много особено настроение. Но няма как да нося и двата отбора в сърцето. 

Казват, че семейството е много важно. Предполагам, че при теб също е така. Все пак семейството ти е от Севиля и когато говориш за този град се вижда, че си много щастлив. 

  Да, истина е. Начинът, по който ме посрещнаха там през първите ми дни в Испания, остава един много скъп спомен. Честно казано, при подписването на договора ми със Севиля, не знаех почти нищо за клуба и за града... Още в първите дни усетих топлината на сърцата на хората в този град и в този клуб. Веднага разбрах, че идват много специални моменти от живота ми. Пожелавам на всеки футболист да да изпита такава любов. 

  Принадлежиш към най-брилянтното поколение на хърватския футбол. Като малък си имал идол, като всяко дете, което обича футбола. Говорим за Роберт Просинечки. Какво чувстваш, когато го виждаш? 

  Право да ви кажа по време на последната Коледа имаше турнир по футбол на малки вратички. Там игра и Роберт и независимо, че са минали толкова години, това да го видя да играе отново, ме изпълни с радост и щастие. Пет години ми беше помощник-треньор в националния отбор и много пъти се е включвал да играе с нас в квадратите или в други игри. Тогава виждах, че още пази онази истинска магия в краката си. Играч, който е бил винаги различен и уникален в целия световен футбол. Това, че имах възможност да споделя тези години с него, беше уникална радост. В същото време изпитвам към него огромен респект не само заради футболната му кариера, но и също за това какъв човек е, както и за доброто му отношение към мен през всичките тези години. Желая му всичко най-добро и успехи като треньор на Босна и Херцеговина! Дано един ден съдбата ни срещне и да можем да работим заедно отново! 

  На световното първенство в Бразилия през 2014-а имахте един наистина специален мач срещу Мексико. А в Русия специално беше цялото ви представяне на световното… 

  Надявахме се да направим бум и успяхме. Имаме едно наистина уникално поколение с играчи в почти всичките най-големи клубове в света. Играем много приятен футбол. Имаме млад треньор, който е постигнал много в клубовете, които е водил преди това. Работим много усърдно, с много нови и отворени идеи. Мисля, че нямаше нищо случайно в представянето ни в Русия. Жалко само, че финалът ни се разви лошо. По принцип на Балканите често се оставяме прекалено много на еуфорията, но мисля че този мондиал не беше така. Показахме най-добрите си страни и съм сигурен, че спечелихме много симпатии по света. И логично записахме най-големия успех за хърватския футбол. Показахме най-доброто от нашата школа и доказахме, че е имало покритие желанието ни да стигнем колкото се може по-напред. 

  Вероятно сега вече споменът за битката с Мексико в Бразилия преди четири години е избледнял. Нямахте ли желание да се срещнете с тях за реванш след загубата в Бразилия? 

  Тогава изиграхме един наистина специален мач. Нямахме избор - или Мексико или ние. Трябва да признаем, че в онзи мач бяха просто по-добри от нас и заслужено продължиха. Мисля, че футболът е такъв – има много детайли и дребни неща, които правят цялата картина и ако ти не работиш усърдно, за да е под контрол и най-дребният детайл, няма как да си сигурен победител. И да ви призная – научихме си урока, както се видя. В Русия всички наши играчи си даваха сметка за дисциплината и голямата отговорност. Не може да се предоверяваш или просто да си кажеш, че ще бъдеш най-добрия без да работиш за това. Идеята ни за футбол беше по-добра от тази преди четири години, както впрочем и настроението в отбора. Искахме да върнем радостта от футбола и щастието на феновете ни в Хърватия и го направихме. 

  Как се чувстваш близо до най-добрия играч в историята - да играеш на терена с Лео Меси? Как се чувстваш да играеш и да тренираш с него всеки божи ден? Да бъдеш заедно с него в една и съща съблекалня? 

  Честно казано това е най-голямата радост, която може човек да изпита във футбола. Когато хората ме питат: „Какво е да играеш с Меси?“, обикновено отговарям, че просто няма думи, които да могат да опишат чувството. Има много класни играчи в този клуб, но ако трябва да отбележим някой, който е уникален и е над всички останали – то това е Лео. Всичко, което прави в мачовете е уникално, но дали можете да си представите какво прави на тренировките, когато е по-спокоен, отпуснат, шегува се и експериментира!? Огромна чест е да можеш да споделяш тези години с него. А всичко с Лео на терена се случва много по-лесно и с голяма радост и щастие. Когато той е на игрището, винаги може да смени позицията или да направи ход, с който да преобърне целия мач. Затова просто трябва да се наслаждаваме на играта с този гений и да го оставим да развихря въображението си, защото в това е най-добрият в историята на футбола. 

  За теб световното беше интересно и успешно. Защитаваше с пълни сили герба и цветовете на страната ти – Хърватия. Но как се чувства срещу  Аржентина в мача, който спечелихте с 3:0 в групата? - Бих искал да знам ти за кого беше в този мач?

Истината е, че беше много специално (смее се) . Аз лично много повече предпочитам да играя с Лео, отколкото той да е в противниковия отбор. А и съм страдал доста пъти, когато съм играл със Севиля срещу Барса. Беше много специално, но все пак това е световно, а там ако искаш да побеждаваш, трябва да взимаш връх над най-добрите в света. Затова много се радвах, че успяхме да покажем силата си точно срещу Аржентина. На мондиала е хубаво само, когато си се борил с най-добрите и си ги победил! Мечтата във футбола на всяко дете е точно тази – да излезе на световното и да премери сили срещу най-силните. Така че ние се показахме готови за тази дълга битка. Лео беше наясно с нашата сила, защото още преди мондиала му казах, че всеки трябва да внимава срещу Хърватия. И той знаеше, че националният тим на моята родина се подготвя по най-добрия начин. И всички работим толкова добре за това светът да се наслаждава на силната ни игра. А най-радващото е, че го показахме не само на Лео, но и на целия свят.

Да се върнем назад с 10-15 години. Какъв съвет би дал на самия себе си тогава? Един от лидерите в този хърватски отбор, преминал през Бундеслигата, Севиля и сега в Барселона. Ако се върнеш тогава, какъв съвет би дал на самия себе си? 

  С всичко, което научих досега, наистина някои неща бих ги направил по различен начин. Особено това, че сега вече играчите се пазим много повече и спазваме по-сериозен режим. Съветът, който бих дал на самия себе си е да не спирам да се наслаждавам на футбола на 100 процента във всеки един момент, защото може би преди не съм го правил точно така. Начинът, по който сега се наслаждавам на футбола, преди не беше такъв. Може би ще прозвучи странно, но е така наистина. Трябва да се наслаждаваш на всичко, не само на мачовете, но и на тренировките, дори и на това интервю, което правим с теб в момента. Всичко, което е свързано с футбола трябва да се изживява на 100 процента, защото в края на краищата годините ни минават много бързо и когато се обърнем, трябва да можем да кажем, че сме взели всичко най-ценно от него и сме се насладили на всеки прекрасен миг на терена и извън него. Били сме най-добрата версия на самите себе си. И това е съветът, който бих дал на самия себе си: „Работи на 100 процента, дай най-доброто от себе си и се наслаждавай на всеки миг!“. 

  Иван, много благодаря за това, че беше с нас! Надявам се винаги да те виждам щастлив с фланелката на Барселона и Хърватия. Нека са наслаждаваме на играта ти, защото ние от Балканите винаги даваме нещо повече и нещо по-различно от останалите. Благодаря и много късмет! 

  Удоволствие беше! Благодаря!