Светът на футбола беше разтърсен от различни емоции след снощния разгром, нанесен от Байерн Мюнхен срещу Барселона, който сдоби унизителното за „каталунците“ цифрово изражение от 8-2. Това беше вторият случай в рамките на 7 години, в който Барса получава звучен шамар от баварците, които през 2013-та разбиха „блаугранас“ с общ резултат 7-1 от двата мача в полуфиналната серия от Шампионската лига. Като че ли и в двата случая може да говорим за логичния край на един цикъл.
На практика обаче събитията от вчерашната вечер бяха предизвестени от вероятно 3 години насам – периодът на последния цикъл за „каталунците“. Трансферът на Неймар в Пари Сен Жермен през лятото на 2017-та бележеше краят на ерата на Луис Енрике, както и ерата на знаменитото трио в атаката на тима – Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар. Преходът след този период обаче се оказа доста травматичен.
Трансферната политика на Барселона в следващите години доказа, че това трио в нападение е замаскирало за не малко време цялостната некомпетентност по високите етажи на управлението. Неймар и Меси нямаше как да съществуват в един отбор завинаги, но дори наличието на един от двамата прави търсенето на заместник за другия значително по-лесно. Или поне така трябваше да бъде.
Усман Дембеле пристигна през същото това лято на 2017-та година срещу над 110 милиона, за подобна сума дойде и Филипе Коутиньо от Ливърпул 6 месеца по-късно. Лятото на 2019-та пък беше закупен и Антоан Гризман, отново за 9-цифрена сума. На хартия трима страхотни играчи, на практика три гръмки трансферни провали, струващи на клуба почти 400 милиона евро.
Мнозина посочват като един от главните виновници за неуспехите от последните години вече бившият наставник Ернесто Валверде. Ако погледнем малко по-задълбочено ще видим, че тук проблемът беше доста различен. Валверде всъщност успяваше в рамките на две години и половина да изстисква максимумът от един изключително зле балансиран състав. Нито Валверде, нито пък наследникът му Кике Сетиен носят особена вина всъщност.
Отборът на „каталунците“ е непременно съставен от изключителни футболисти по целия терен, много от които обаче изпълняват реално едни и същи функции на терена. Като започнем от подборът на халфовете и стигнем до този на нападателите, всичко говори за тотална липса на визия.
През последните сезони на „Камп Ноу“ акостираха полузащитници като Артур, Френки Де Йонг и Артуро Видал. Първите двама са типични играчи, които искат да диктуват ритъма на срещите и да докосват топката по много пъти по-далеч от противниковите врати. Третият е т.н „box-to-box” играч, който обаче дойде в каталунската столица вече след минаването на най-добрите си години във футбола. Като прибавим също така застаряващите Иван Ракитич и Серхио Бускетс, то картинката се изяснява – малко разнообразие като профили и много играчи, които вече са към края на пътя си на най-високото ниво.
източник: GettyImages
Всъщност липсата на играчи, които да атакуват противниковото наказателно поле и да искат да отбелязват голове се пренася и в триото в нападение, независимо колко парадоксално звучи. Низвергнатият Коутиньо беше нелогичен трансфер отначало, след като той е твърде директен футболист, за да играе в полузащитата, но същевременно е нападател, който иска топката повече на крак, вместо да търси захождания без кълбото. Антоан Гризман също отговаря повече на профила играч, който свързва полузащитата и атаката и иска топката предимно на крак. Прибавете Меси, който също е като магнит за топката и се получава едно огромно, нездравословно скупчване на играчи в едни и същи зони.
В отбора реално има само двама играчи, които от външни позиции могат да предоставят необходимото разнообразие с движения в дълбочина и без топка. Единият е все още невръстният Ансу Фати, който едва на 17 се превърна в титуляр, въпреки че все още далеч не е достигнал завършеното си ниво.
Другият състезател с тези характеристики е Усман Дембеле. Въпреки големият талант и надежди, които се гласуваха на французина, той така и не успя да бъде здрав достатъчно често, за да изпълни ролята си. Проблеми с дисциплината и не особено сериозно отношение към професионалните си задължения помрачиха кратките проблясъци на Дембеле.
източник: GettyImages
Всички тези лоши стратегически решения доведоха и до знаменитият шамар, нанесен от германския хегемон. Неподходящи трансфери доведоха до проблеми на спортно-техническия, както и финансовия фронт. Разединението по високите етажи и цялостните управленски неуредици дадоха и своя резултат на терена. Един тригодишен период на пълен хаос кулминираха в една от най-унизителните вечери в историята на „лос кулес“.
Както обичайно се случва, подобна капитулация може да е началото на един така необходим катарзис. Барселона не се нуждае от грандиозни промени. Далновидност в управлението и хладен разум в спортно-техническите решения са всичко, от което испанския гранд се нуждае. За момента обаче хаосът и тъмните облаци продължават да властват за поредна година над „Камп Ноу“.
1Коментар